Валута
BGN
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CAD
Език
Меню
Профил
Език
Начало Книги на издателство Стено Художествени Франц Кафка - писма до Милена

Франц Кафка - писма до Милена

Цена: 15.00 лв.
  • Код:
    HL00039

Подбор, подреждане и коментари Юрген Борн и Михаел Мюлер

  • Автор(и):
    Франц Кафка
  • Превод:
    от немски Г. Павлова
  • Издател:
    ИК "Стено"
  • ISBN:
    978-954-425-026-3
  • Издание:
    първо
  • Година на издаване:
    2013
  • Обем:
    300 стр.
  • Формат:
    145 x 200 мм
  • Тип корица:
    мека
  • Език:
    български
Няма наличност
Добави в желани

„...току-що спря дъждът, продължил два дни и една нощ, вероятно не за дълго, но това си е събитие, което заслужава да се отпразнува, и аз ще го сторя, като Ви пиша“ – Първото писмо на Кафка до Милена започва като роман – прочетени последователно, всичките му писма до тази жена се превръщат в любовен роман, едно пиршество на отчаяние, върховно щастие, самоизтезание и самоунижение.

През април 1920 г. Кафка се запознава в Прага с журналистката Милена Йесенска, в компанията на общи приятели. В разговора тя му казва, че има намерение да преведе два от неговите разкази на чешки – така се започва разговор по една тема от двустранен интерес, поставя се началото на една връзка. Милена по това време живее във Виена, в „бавно разпадащ се брак“, Франц Кафка живее в Прага; срещи са възможни само от време на време. Писмата трябва да преодоляват разстоянието – те се превръщат в документи на една нарастваща страст.

Франц Кафка е роден на 3. юли 1883 г. в семейството на еврейски търговец от Прага. От 1901 до 1906 г. следва известно време германистика, после право. След защитата на доктората си и едногодишен „юридически стаж“ през 1907 г. постъпва в застрахователното дружество „Асикурациони Дженерали“, а през 1908 г. става юрист в „Дружество за застраховане срещу трудови злополуки“, където работи до пенсионирането си през 1922 г. В края на 1917 г. получава кръвоизлив, първата проява на туберкулоза, от която умира няколко години по-късно, на 3 юни 1924 г. Според неговото завещание, литературното му наследството трябва да бъде изгорено. Но най-близкият му приятел и пазител на ръкописите, Макс Брод, не изпълнява това желание и така спасява едни от най-великите художествени творби на миналото столетие.