Емоционални процеси в семейството и системна терапия

Съдържание

Предговор
Увод
Глава 1.   Емоционални отношения и системна терапия
Глава 2.   Емоционални системи и отношения
Глава 3.   Регулация на емоционалните преживявания и емоционалните отношенчески процеси
Глава 4.   Системната семейна теория на Мъри Боуен
Глава 5.   Методът на Боуен в семейната терапия
Глава 6.   Базирана на ментализация терапия със семейства (МБТ-С)
Глава 7.   Емоционално-фокусирана терапия (ЕФТ)
Глава 8.   Общият фокус – индивидуалност и свързаност в семейните отношения
Глава 9.   Индивидуалност, различие и отношения
Заключение
Литература
Индекси

Увод
Уважаеми читатели,
Предлагам ви едно изследване на три модела, свързани с разбиране на емоционалните отношения в семейството, които използват системна технология за промяна на семейните отношения. Това изследване е клинично и се базира върху дългогодишната ми работа със случаи. То има за цел да извлече и осмисли полезни за практиката на семейната и брачната терапия интервенции.
Интересът ми към теорията на Мъри Боуен е породен от опита, който непрекъснато потвърждава полезността ѝ за клиничната ми практика. Вероятно това се дължи на факта, че голяма част от клиентите, търсещи моята помощ като индивиди, двойка или семейство с проблеми в отглеждането на деца, изпитват зависимост от одобрението на другите. Те имат трудност да поддържат отношения, в които гъвкаво да съчетават отстояване на себе си и зачитане на другите, индивидуалност и заедност, еднаквост и различие. Чувстват се длъжни да се грижат за емоционалното благополучие на близките си и ги държат отговорни за своето. Това се пренася и в делови ситуации, създавайки много стрес и проблеми в психичното здраве. Не един и двама клиенти с блестящ ум, образование и кариера идват с тревожно-депресивни симптоми поради емоционалната си зависимост от началник или колеги, които ги правят безпомощни пред злоупотребата и смесването на лични и професионални отношения.
От моя клиничен опит ситуацията в България от години е такава, че хора, отгледани в патриархални отношения, имат възможност да усвоят бързо навлизащи технологии, включително в помагащите професии, да черпят с пълни шепи от чуждия опит и да пробват свои идеи, да правят бърза кариера и да заемат високи позиции в управлението на организации и общности. Получава се едно специфично противоречие – патриархалният модел е осигурявал оцеляване чрез подкрепа за еднаквост и зависимост от авторитета на по-високостоящите в йерархията. Той отглежда подозрителност и избягване на различието, цени грижата за родата и семейството повече от поддържане на индивидуалността. В същото време внасяните отвън организационни модели се базират върху способността на хората да бъдат автономни, да вземат решения, да носят отговорност за себе си, да ценят и уважават различието и разнообразието. Това води до вътрешни противоречия и емоционално разболяване, а пространството, в което хората могат да осмислят себе си като индивиди и автори на своите преживявания, да се научат да разбират и ценят различието и да се сдружават с връстници, е твърде тясно и нерегламентирано. Отварянето на подобно пространство в социалния живот предполага уважение към субективността и интерсубективността, т.е. към факта, че всеки от нас има собствен вътрешен свят, който определя смисъла на това, което правим, че тези светове са много различни и че сътрудничеството между хората се базира върху любопитството и споделянето.
Американският изследовател на детското развитие Даниел Стърн разглежда формирането на интерсубективността, подчертавайки, че важно условие е бебето да разбере, че другите имат отделни от неговите субективни преживявания и че те могат да бъдат споделяни. Колко ще се развие тази способност зависи от това колко обществото я цени: „Няма съмнение, че различните общества могат да сведат до минимум или да увеличат до максимум тази потребност от интерсубективност. Например, ако едно общество е структурирано социално така, че се предполага, че всички членове имат еднакви по същността си вътрешни субективни преживявания, и ако хомогенността на този аспект на опита се подчертава, ще има малко нужда и липса на натиск от страна на обществото да се развие интерсубективност. Ако, от друга страна, едно общество високо цени наличието и споделянето на индивидуални различия на това ниво на опита (както прави нашето), тогава тяхното развитие ще бъде насърчавано от това общество“ (SternD., 1985, 136)...