Пилотаж и влекачна дейност в пристанище Варна

Съдържание:

• Пилотаж и влекачна дейност в пристанище Варна
• Какъв човек е пилотът
• Капитаните и пилотите за пилотажа и буксировките
• Буксирни кораби
• Пилотски и вързални катери
• Приложение

Предговор
Развитието на човешката циливизация е белязано от непрекъснатото усъвършенстване на натрупания опит. Затова вечният въпрос пред хората е триадата "Откъде идем, какви сме и накъде отиваме?"
За съжаление, българите сме белязани от злото на нихилизма. Ние малко се интересуваме от хората и събитията преди нас, което спъва нашето развитие. Затова аз високо ценя историо-географията. Тя е силно лекарство срещу безпаметието, стимулатор на прогреса.
Прочетох изследването на капитан Николай П. Николов "Пилотажът и влекачната дейност в Пристанище Варна" на един дъх. Първо, то ме привлече като навигатор - разглеждаше морска тема, за която материалите са толкова оскъдни. Авторът със стръв на професионален историк, троха по троха, е събрал всичко по въпроса. Така написаното се е превърнало в истинска монография, за която нашите следовници ще му бъдат безкрайно благодарни.
"Да се познават случилите се по-рано в този свят неща и делата на ония, които са живяли на земята, е не само полезно, но и твърде потребно " - Отец Паисий.
Читателю, само който "не е хващал писалката ", не би могъл да си представи големината и значимостта на вложения труд.
После дойде задоволството от главната мисъл на автора, че и преди нас е имало умни хора, че нищо не се е появило случайно. Четем и научаваме за морски труженици, за които дори не сме чували. А са личности, проправили пътя на българите за дейност със световен характер. Да, има с какво да се гордеем!
Делото на Хилендарския монах е велико, но малко обидно, защото нашият народ отново започна да се срами, че е българин.
Събраният снимков материал за българските влекачи е истинска съкровищница. Това не е литературен комплимент. Това е факт. Въпреки възможностите на фотографията и печатната техника достатъчно е да направим само няколко крачки назад в историята на българското корабоплаване и ще попаднем в тъмнина.
Неоценимо голяма е и стойността на документираните спомени на старите наши капитани и пилоти: Й. Йорданов, А. Жеков, Г. Тодоров, Г. Кулински и близките на Й. Алъов. Та нали сега книгата на Кр. Кънчев "При нашите морски вълци" е безценна архивна единица.
Мисля, че казаното дотук е достатъчно да привлече вниманието на интелигентните читатели, които се интересуват от мореплаване.
А аз като религиозен атеист ще завършва с думите: Господи, дай на България повече такива автори и книги. Те са ни много нужни!
10 април 2006 г.
Димитър Симеонов
гр. Варна