Салмонелози

Салмонелозите са една от най-често срещаните бактериални инфекции и остават сред водещите здравни проблеми не само в развиващите се, но и в икономически напредналите страни. Значимостта им е свързана с високата заболеваемост и тенденции¬те за нейното нарастване; с възможността за възникване на епиде¬мични взривове и ВБИ; с възможността за тежко протичане, особено при имунокомпрометирани и в ранната детска възраст, както и с предпоставките за възникване на хронични заболявания на стомаш¬но-чревния тракт и смущения в развитието на децата, и не на послед¬но място с икономическите загуби за обществото (18, 21а, 314, 361). Пъстротата и непостоянството в етиологичната структура на сал-монелозите, значителната изменчивост във времето и различните ге-ографски региони налагат необходимостта от текущо проследяване на серотипния пейзаж и чувствителността на изолираните салмонел- ни щамове към антибактериални средства. Тези проучвания могат да изяснят някои епидемиологични и клинични особености на заболява-нето и да ориентират клинициста към оптималните терапевтични ре-жими (117а, 171, 173, 190, 398,401). Представлява интерес клиничният облик на салмонелозите при съвременните характеристики на серотипния пейзаж, епидемиологичните особености и имунореактивността на човешката популация. Все още няма общоприета клинична класификация, която би дала пo-ясна представа за водещите патогенетични механизми, клиничния ход и изход на заболяването, както и възможност да се сравнят резултатите от различни клинични проучвания (28Ь, 29). Най-съществените промени в хомеостазата при салмонелози са гтхлоненията във водно-електролитния и киселинно алкален метабо- хгтьм. Докато промените в йонограмата и КАМ са сравнително добре гоучени, съдържанието на фекалните им аналози в хода на салмоне- и при пациенти с различно тежки клинични форми не са напълно изяснени. Тяхното проучване може да бъде полезно за оценка на па-тологичните електролитни загуби и оптимизиране състава на рехид- ратиращите терапевтични разтвори. Изследвания върху нивото на цитокините в серум и фекалии на болни от салмонелоза у нас също не са провеждани. В литературата има единични съобщения само за отделни СК (133, 173). Остава нере¬шен въпроса за СК» профил и кинетика, в хода на заболяването, за тяхното влияние върху клиничното протичане и бактериологичното саниране. Протективният имунитет при салмонелоза, все още е обект на ин-тензивни проучвания. Приоритетно значение се отдава на локалния, лигавичен и клетъчно медиирания имунен отговор (112, 342а, 418). Ре-дица автори представят данни за потиснат КМИ в острия период, из-ползвайки РБТЛ, метода на розеткообразуване (15, 16, 21а, 28). Имуно- фенотипно определяне на различните клетъчни популации и субпо- пулации и промените им в хода на салмонелоза не са предприемани и не е известно влиянието им върху клиничния ход и бактериологично¬то саниране. Настоящата работа разглежда съвременните аспекти в етиология¬та, патогенезата, имуногенезата, клиниката и терапията при салмонелози. Тя е плод на 20 годишни проучвания на автора и колективите с които е работил.