Псевдоексфолиативен синдром и глаукома

Въведение

Псевдоексфолиативният синдром (ПЕС) е възрастово обусловено, системно заболяване, характеризиращо се с произвеждане и натрупване на абнормен екстрацелуларен материал в различни очни структури, както и в тъкани извън окото. Основната причина за големия интерес към него се дължи на асоциацията му с трудна за овладяване, бързо прогресираща глаукома, както и с увеличен риск от усложнения при катарактна хирургия.
В окото ПЕС се характеризира с отлагане на сивобели люспици по структурите на предния очен сегмент, най-често по зеничния ръб и предната лещена капсула (прил. 1, 2). Понякога за поставяне на диагнозата е необходима дилатация на зеницата и по-обстойна биомикроскопия, поради което заболяването често се пропуска. Това от своя страна може да доведе до терапевтични проблеми и усложнения по време на катарактна хирургия.
За значимостта на псевдоексфолиативния синдром говори фактът, че към настоящия момент на него са посветени повече от 800 публикации (за справка PubMed, към юни 2007 г.). Днес заболяването е в центъра на интердисциплинарни научни търсения, като в чест на неговия откривател Lindberg изследователите, занимаващи се с проблема, са се обединили в Lindberg-общество. За последното десетилетие и в България заболяването е обект на засилен интерес. У нас на ПЕС са посветени няколко докторантури, осветляващи различни негови аспекти, множеството публикации, както и квалификационни курсове.
Целта на настоящата работа е да запознае по-широк кръг от заинтересовани специалисти с обобщение на съвременните познания за заболяването и да обърне вниманието на клиницистите към неговото активно търсене.
Използвам случая да благодаря на акад. П. Василева, която насочи професионалните ми интереси към псевдоексфолиативния синдром и ме подтикна да напиша тази книга, както и на проф. Шлотцер-Шрехард за вниманието, което ми обърна, върху сложността и значимостта на проблематиката. На любезното съдействие на проф. Шлотцер-Шрехард дължа публикуването на приложения 16, 17, 43, 44.