Тамплиерите

Тамплиерите. Рицарите на Храма
Навярно най-известният в историята орден на войни-монаси, обвити в много легенди и предания. В историята на тамплиерите съществуват забележителни паралели между минало и настояще.
Например императорът Фредерик II от Хохенщауфен е бил владетел, следите на чиято вътрешноприсъща безнравственост водят или назад към Нерон, или напред към Хитлер. Средновековният модел на Свещената римска империя носи забележителна прилика с въжделенията на основателите на Европейския съюз. Асасините в Сирия са едновременно потомци на еврейските сикарии и предци на атентаторите-самоубийци от Хизбула.
Има и други съществени въпроси, на които можем да отговорим само ако се вгледаме назад във времето от ранното Средновековие към бушуващия хаос на Тъмните векове. В настоящето, когато някои искат от днешния папа да се извини за кръстоносните походи, ще бъде уместно да разгледаме мотивите на неговите
предшественици за започването на тези свещени войни. 
Кои всъщност са били тамплиерите?
Отговор на този въпрос дава разтърсващата книга на Пиърс Пол Рийд

Предговор

Кои са били тамплиерите? Един възможен поглед върху този военизиран орден можем да открием в романите на сър Уолтър Скот. Рицарят – тамплиер в “Айвънхоу” Брайън де Боа Гилбер представлява демонизиран антигерой, който, “макар и сърцат като най-храбрите от своя орден, носи клеймото на обичайните им пороци – гордост, арогантност, жестокост и похотливост; един коравосърдечен мъж, който не познава нито страх от земното, нито страхопочитание пред божественото”. А и двамата Велики майстори на тамплиерите не го превъзхождат с нищо. Жил Амори от “Талисманът” е коварен и злонравен, а Лукас Боманоар от “Айвънхоу” е сляп фанатик...