Любов

Уважаеми читателю,

Ще се радвам, ако разказите ти харесат. Те са изградени върху действителни случки, а аз винаги съм смятал, че най-вкусни и най-пивки са онези истории, които разказват действителността или поне съдържат много истински неща. Затова съм и оставил истинските имена на хората, които споменавам, имената на улиците, по които се движа, са истински, повечето от разговорите наистина са се състояли и повечето от къщите, улиците, преживелиците и предчувствията също са действителни. Дали съм ги разказал увлекателно, това ще кажеш ти, уважаеми читателю. 
В първия разказ имената на хората и местата са истински, Музеят на калиграфията и вълненията, които изпитах в него, са действителни. Сюжета за втория разказ взех от старите вестници в Библиотеката – историята е действителна, сензационният театрален обир е станал във Варна през 1894 година долу-горе по начина, по който го описвам. Третият разказ е продължение на мисълта, че трудно преживените нещастия ни правят неочаквано издържливи, докато любимите ни същества могат да ни убият само за миг с любовта си. В четвъртия разказ диалозите са по-сгъстени в името на пестеливостта, но се надявам да съм успял да доведа поуката непокътната до края на историята. 
В петия разказ има много истински неща – и къщата на ул. „Софроний“, и варварските взривове, изтриващи моята и твоята памет, и кошмарното трошене на боговете зад оградата, което пък ми е разказано от Християн, пред чиито очи то е ставало. Само финалът на последния разказ не се е състоял. Още не. 
Приятно четене, уважаеми читателю.