Приятелски огън

„Приятелски огън” е трогателна, брутална и обсебваща история… Акерман успява да изгради сложен сюжет за лоялност, отмъщение и братска любов.

Халед Хюсейни

Елиът Акерман е направил нещо много смело като писател и още по-смело като войник – докоснал е душата на врага си.

New York Times Book Review

Това, което прави „Приятелски огън“ толкова трогателна, е чувството за емпатия на Акерман, способността му да влезе под кожата на героя и да ни напомни не само за огромните различия между нас, но и за споделената ни човечност.

Азар Нафиси

Това е най-добрият роман за войната в Афганистан до момента. Докосва лиричните струни в душата по същия начин както „За кого бие камбаната“ на Хемингуей.

Адмирал Джеймс Ставридис, бивш Върховен командващ на Съюзните сили в Европа

Азис е обикновено афганистанско момче, чийто живот се преобръща след началото на войната с американците. Губи майка си и баща си, а брат му е ранен и се нуждае от постоянни медицински грижи. Светът, в който е израстнал, се превръща в брутално и хаотично място. Талибаните казват, че спасяват невинните от американската агресия, а американците твърдят, че те са тези, които защитават мирното население от терористите. При толкова много спасители животът на Азис е в опасност всеки ден. Ако иска да оцелее, трябва да се адаптира, да се научи как да бъде хищник, а не жертва. Ако иска да запази душата си, трябва да спаси брат си и жената, която обича.

Елиът Акерман участва в пет мисии в Афганистан и Ирак като морски пехотинец. Издига се до капитан и е награден със Сребърна звезда, Бронзова звезда и Пурпурно сърце. След приключване на службата си работи като сътрудник в The New Yorker, The Atlantic, The New Republic и Ecotone.