Олтар за Невена

Години събирах кураж, за да се наведа над белия лист. Трупах случките от нарочените или случайните ни срещи в гримьорната на Невена Коканова. Пробвах и ставах незабележим, за да я гледам как снима на киноплощадката. Събирах и редях в стих думите й, артистично разпилени между две турнета.
Пазя рисунките й - Невена Коканова умееше да събере света за двама в няколкото щриха с черния молив.
Не често, но някога бях чакан и в нейния свят - още преди години разбрах, че тя беше родена актриса без граници за душата си.
Невена беше емоционално преливаща.

Суетна.

Чувствена.

Единствена...

Кирил Аспарухов