Вестибуларна рехабилитация

Вестибуларната система е уникален сетивен орган – най-старият във филогенетично отношение, поради което не съществуват директни методи за изследването му. Интересен факт е, че акулата, която през последните 250 млн. години се е променила незначително, има вестибуларна система, много близка до тази на човека. Специфичната особеност на вестибуларната система се състои в това, че значителна част от преработваната в нея сетивна информация осъществява така наречената рефлексна регулация на двигателната дейност, особено важна за запазване равновесието на тялото, като предоставя информация на мозъка за положението на главата в пространството, ефекта на гравитацията и силите, причиняващи линейни и/или ъглови ускорения. Информацията, постъпваща от вестибуларния анализатор, взаимодейства на няколко нива на своята йерархична организация с тази, постъпваща от зрителната и соматосензорната системи. Интеграцията на постъпващата информация от вестибулоокуларните и вестибулоспиналните рефлекси в централната нервна система (ЦН С) е от съществено значение за ориентацията на тялото и отделните му части в пространството. Световъртежът и замайването, съпроводени често с нарушено равновесие, шум в ушите, намаление или загуба на слуха, са основните симптоми на пациенти с невроотологични заболявания. Диагнозата и лечението на вестибуларните дисфункции са обект на следните медицински специалности: Неврология с високоспециализирана дейност (ВСД) – невроотология /отоневрология, оториноларингология с ВСД – невроотология/ отоневрологи, кинезитерапия/рехабилитация. С навлизането на новите технологии и използването на съвременна специализирана апаратура се дава възможност за прецизна диагностика на пациенти с невроотологични заболявания. Докато през втората половина на миналия век окончателна диагноза се е поставяла само при 65% от пациентите, сега вече този процент надминава 90%. Това е гаранция за провеждане на своевременна и адекватна терапия.

В настоящия труд е систематизирана и обобщена информация от световната и българската литература и от нашия клиничен опит в областта на невроотологията. Целта на настоящата монография е да запознае лекари, кинезитерапевти/рехабилитатори и др. специалисти с основните методи за изследване на вестибуларния анализатор и прилагането на вестибуларна рехабилитация, съчетано с оптимално медикаментозно лечение. Вестибуларната рехабилитация помага за адаптацията на човека и неговия вестибуларен апарат към промяна на положението на тялото в пространството, намалява дискомфортните усещания от наличието на световъртеж и/или замаяност, подобрява поддържането на равновесието и снижава риска от падане.

В световен мащаб вестибуларната рехабилитация е широко използвана терапевтична методика в клиничната невроотологична практика, докато у нас не се изучава и все още не е придобила широкообхватно приложение. В настоящата монография авторите са направили задълбочен преглед на световната литература, свързана с методики, видове и приложение на вестибуларната рехабилитация в хода на възстановяване при вестибуларни смущения с различна генеза. В първа и втора глава са разгледани накратко анатомията, физиологията и патофизиологията на вестибуларния анализатор, кактои методите за изследването му. Особено полезни за практиката са третата, четвъртата и петата глава от монографията. Третата глава е посветена на приложение на репозициониращи техники при лечение на периферни вестибуларни дисфункции, а четвъртата – на вестибуларната рехабилитация, видове и приложение съобразно съответното заболяване. В петата глава са представени собствени изследвания, свързани с прилагане на вестибуларната рехабилитация в клиничната невроотологична практика.

Настоящата монография е предназначена за широк кръг от специалисти – лекари от различни специалности, кинезитерапевти и рехабилитатори, студенти по медицина, кинезитерапия/рехабилитация и специалисти от други специалности.

От авторите