Теоретични и приложни аспекти на съвременната епидемиология

Въведение:

„Tempora mutantur et nos mutantur in illis
Времената се променят и ние се променяме с тях

Латинска пословица
 

Времето обхваща целия свят и всички форми на живот. Еволюцията на времето променя биосферата в цялото и многообразие. В течение на времето се изменя и екологичната среда, в която съществуват, развиват се, възпроизвеждат се и взаимодействат всички форми на живота на планетата Земя. Микроорганизмовият свят е основата на живота, върху която осъществяват своя жизнен цикъл и макроорганизмите в цялото им многообразие. Взаимното повлияване е динамичен процес. Пораждат се инфекциозните взаимоотношения, изразени в инфекциозни и епипроцеси. Инфекциозното взаимодействие на организмово и популационно ниво е сложен биологичен процес, протичащ в постоянно променящата се екологична и биологична среда. В спектъра на инфекциозното взаимоотношение се проявяват и болестните процеси спрямо макроорганизма – гостоприемник.
 

Човекът и човешкото общество в процеса на своето развитие се стремят да утвърдят доминиращото си значение като биологичен вид. Историческите етапи на развитие на човешката раса преминават през множество природни и социални промени. Войните, бедствията, социалните брожения съпровождат хода на човешката история. Пандемичната история на човечеството е показателна за влиянието и тежките последствия от масовите инфекциозни болести. Във времето хората се опитват да разгадаят причините за масовите болестни процеси и да противодействат. Така се полагат основите на епидемиологията и профилактиката на заразните болести. С хуманизирането на цивилизацията и разбирането, че само заедно можем да противодействаме на заплахите от микробно естество, възниква и се развива международното сътрудничество за управляване на епидемиологичните явления. Антропонозната намеса и въздействие върху екологията и кръговрата на живота на Земята се увеличава и разраства. Този глобален процес поставя нови проблеми за решаване пред международната общност.
 

В настоящия монографичен труд се разглежда еволюцията на научните възгледи за теоретичните и приложни аспекти на епидемичния процес. Проследяват се „докласическите“ епидемиологични теоретични и практически постановки за същността и причинността на епидемиологичните явления и процеси. От епидемиологични позиции се разглежда проблемът за паразитизма и инфекциозния процес, стоящ в основата на разбиранията за епидемичния процес. Отделено е внимание на новите проблемни области на инфекциозното взаимодействие при бактерии, вируси, растения, животни и хора. Анализират се някои аспекти на сапронозите и влиянието им върху развитието на епидемиологичната теория и практика. Извършен е критичен епидемиологичен анализ на основните теоретико-приложни епидемиологични школи и възгледи и се предлага нова парадигма на епидемиологичните явления – обща пространствена епидемиологична теория за динамиката на паразитарните цикли. Представени са теоретичните и приложни направления в развитието на епидемиологичната наука и практика.
 

Приложението на екологичния подход при анализа на епидемичните процеси и явления е методологичен инструмент за открояване на промените и перспективите пред епидемиологията на инфекциозните болести. В този аспект са проследени и анализирани влиянието на урбанизацията в световен, национален и регионален мащаб върху епидемиологията на заразните заболявания. Разгледани са особеностите на епидемичния процес при различните групи инфекциозни заболявания, като е поставен акцент върху някои епидемиологично значими заболявания: вирусни хеморагични трески, HIV-инфекция, бруцелоза, Ку-треска и др.
 

Проследена е еволюцията в епидемиологичното мислене и действие в световната история. На фона на световната пандемична история са откроени заплахите за човечеството и отговорът – преформатирането на Международните медико-санитарни правила през 2005 г. В контекста на промените е извършен критичен епидемиологичен анализ с посочване на проблемите и перспективите за развитие на системата за международен епидемиологичен надзор и контрол на инфекциозните болести.
 

В раздела, посветен на приложната епидемиология на инфекциозните болести, е проведена пространствена епидемиологична диагностика и сравнителен епидемиологичен анализ на инфекциозната заболяемост във Варненска област в края на ХХ и началото на ХХІ век. В условията на интензивни урбанизационни и демографски процеси са разгледани и представени състоянието и тенденциите в епидемичния процес при структуроопределящите заболяемостта групи инфекции. Обърнато е внимание на промените в спектъра на инфекциозно болните, подлежащи на хоспитализация в различните времеви периоди.
 

Значителен научен и приложен потенциал, свързан със спецификата на областта, има направлението морска епидемиология. На ІV Международен симпозиум по морска медицина във Варна (1970 г.) се акцентира на водещото място, което епидемиологията трябва да заеме в морската медицина. [178] Предлагат се възможности за епидемиологичен надзор и контрол на целия регионален урбанизационен комплекс – икономиката, рекреационните възможности на региона и морския транспорт. В тази връзка е изложена Принципна постановка за противоепидемично осигуряване на курортен комплекс и възможностите за обучение по морска епидемиология в програмата по морска медицина в Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“ – Варна.
 

В края е и началото, затова и дискусионните моменти на фундаменталната епидемиология – инфекциозна и/или неинфекциозна епидемиология, са разгледани в заключителната част на монографията. Ако открием причината, ще намерим и решението на научния проблем.
 

Желаем ви приятна разходка в света на епидемиологичната медицинска наука.

От автора