Сабята на полковник Дръжков

Варненска житейска хроника за един командир, за неговия полк и за неговия дом, за няколко разрушителни войни, за градежите и запустенията в град Варна, за много радостни и мрачни събития, събрани заедно и разказани в хронологичен ред от Николай Савов.

От автора
През последните години се взирах старателно в историята на моя град, оглеждах неговите улици, паметници, стари и нови факти и артефакти и намирах това за крайно интригуващо и полезно занимание. Постепенно обаче то събуди у мен съмнението, че пропускам нещо важно и съществено, и аз бавно, но сигурно откривах, че важното и интересното събитие в живота на моя град са не толкова артефактите и паметниците, а неговите хора, техният живот и тяхното минало, кодирано в спомени, затворено в албуми – бавни сенки, които времето променя, стрива на прах и безвъзвратно отвява нанякъде. Открих, че в преживелиците и албумите на която и да е варненска фамилия от моята или от съседната улица могат да бъдат видени и чути много по-важни и поучителни неща, отколкото в томове с доклади за нашето минало.
Ето защо се огледах и се заслушах в човешките гласове, които отдавна чувах иззад ъглите на варненската история, и ги повиках. Отговориха ми непонятни и неспоменавани хора, сенките им наизлизаха по пустите улици, населиха запуснати къщи и изоставени дворове и докато аз, стиснал стари вестници и пожълтели снимки, бродех между тях, оглеждайки с възхищение техните лица, дрехи и каруци, забързаните им файтони и смешни автомобили, разбирах все по-ясно – хората са великолепието на варненската история. Хората и техните родове са перлата на челото на моя вечен град – варненци с българо-гръцко-османско-арменско-гагаузко-еврейско минало, родове от гемиджии и ханджии, всякакви търговци и чевръсти манифактуристи, хора с бунтовна и трагическа участ, екзотични изобретатели, аскетични духовници и самотни просветители с гневна съдба, отвела ги в далечно изгнание.
Докато времето отминаваше и аз оглеждах сенките на забравените фамилии, погледът ми все по-често спираше на забележителен варненски род, пуснал жилави корени от забита край морето офицерска сабя на полковник от Приморския полк. Род, продължен от необичайно полезен лекар, по-скоро лечител, дошъл от бъдещето със своите разтривки, водни бани и слънчеви билки, род, продължен от варненски съдия, достигнал най-високите стъпала на юрисдикцията в държавата. Правнукът на полковника, внук на доктора и син на съдията, е кмет, управлявал Общината на Варна най-дълго време в историята на града ни, и това е не само забележително като много от събитията, недооценени от своето време, но и учудващо, защото никога преди не се е случвало.
Най-силно ме впечатли сабята на полковника. И дневника му, както и потъналата в прах и забрава вселена, наречена Осми пехотен Приморски полк, в която командири и войници пресичат като светещи метеори нажежените небеса на своята епоха. Скоро аз потънах дълбоко в тъмните води на онова време и войнишкият живот на полковник Дръжков ме водеше в тъмнотията. Всеки ден от този живот дотолкова ме респектира, че аз реших да го разкажа в сегашно време. Бях убеден, че господин полковникът няма да има нищо против да превърна живота му в лично преживяване – все едно съм бил в казармата му и в калните окопи, атакувал съм всред трясъци и крясъци, присядал съм на масата със семейството му. ...