ПРЕДГОВОР
През последните десетилетия се наблюдава тревожна световна тенденция към нарастване броя на страдащите от остеопороза лица.
От заболяването са засегнати не само възрастните хора, но и много голяма част от хората в трудоспособна възраст. Водещите експерти смятат, че това е пряко следствие от съвременния начин на живот. Остеопоротичните фрактури са една от основните причини за заболеваемост и смъртност, особено в развитите страни.
Това прави въпросите за превенцията и лечението на остеопорозата особено актуални. От една страна, поради нарастване броя на застаряващото население, а от друга – поради високата социална и икономическа цена, която плаща обществото.
На практика диагнозата се поставя твърде късно, поради липса на манифестни клинични изяви в началото на болестта, а това води до удължаване и оскъпяване на лечението, както и до влошаване на качеството на живот на много хора.
Данните от доказателствената медицина сочат, че най-работещият и ефективен метод за предотвратяване на остеопорозата и свързаните с нея усложнения е профилактиката. Оказва се, че остеопорозата е по-лесно да бъде предотвратена, отколкото лекувана.
Но превенцията трябва да започне още от най-ранна детска възраст с иницииране на здравословен начин на живот и тази линия да се следва и в годините занапред.
Остеопорозата е световен здравен проблем, който ще продължи да расте с увеличаване продължителността на живота и увеличаване броя на възрастните хора. Поради което нейното предотвратяване, както и търсенето на оптимален терапевтичен подход при вече развило се заболяване стои на дневен ред пред медицинската общност, занимаваща се с проблема.
Възможностите, които предлага физикалната терапия за превенция и лечение на остеопорозата, все още нямат необходимата популярност сред здравните специалисти и засегнатите лица в България.
Целта на монографичния труд е да систематизира и представи световния опит в приложението на физикалните фактори при лечение на остеопорозата и ролята на профилактиката в управлението на това социалнозначимо заболяване.
Книгата е предназначена за лекари, кинезитерапевти, рехабилитатори, ерготерапевти, студенти по медицина, специализанти, както и за всички, които имат интерес.
ВЪВЕДЕНИЕ
Остеопорозата е костно заболяване, характеризиращо се с нарушена здравина на костите, предразполагаща към повишен риск от фрактури. Костната здравина отразява съчетанието на две взаимосвързани характеристики: костна плътност и качество на костта (Консенсусна конференция на американския институт по здравеопазване (NIH, 2001 г.).
Рисковите фактори за развитие на остеопороза условно се делят на две групи. Към първата група спадат факторите, които не подлежат на промяна, като пол, възраст, генетични фактори, анамнеза за минали фрактури, фамилна анамнеза за остеопорозна фрактура и някои системни заболявания. Към втората група спадат подлежащите на корекция фактори, като физическа активност, хранене, телесна маса, тютюнопушене, ексцесивен прием на алкохол и кафе, остър и хроничен психоемоционален стрес.
Именно към техния контрол и промяна трябва да са насочени основните профилактични мерки. В действителност здравословните практики в ранния живот допринасят за по-голяма костна минерална плътност и достигане на оптимална пикова костна маса.
В управлението на остеопорозата медикаментозната терапия безспорно има важно значение, но правилното хранене, физическата активност и средствата на физикалната терапия са неотменима част от комплексния терапевтичен подход.
Консервативното лечение на остеопорозата включва приложението на медикаментозни и немедикаментозни средства. Лекарствената терапия прилага препарати с патогенетично действие в съчетание с калций, витамин Д, К и др. Целта е да се нормализира костното ремоделиране и да се намали рискът от фрактури.
Но медикаментите по никакъв начин не могат да допринесат за увеличаването на мускулната маса и сила, както и за подобряване на равновесието и координацията на тялото, които са сред най-важните фактори за превенция на паданията.
Именно тук се намесва физикалната терапия. Физикалните фактори, кинезитерапията, ортотичното лечение имат комплексно действие върху мускулно-скелетната система и баланса на тялото. Когато са правилно приложени, се отчита висока ефективност както по-отношение на овладяване на съпътстващия болков синдром и мускулната слабост, така и по отношение на стимулиране на костната трофика, равновесните реакции на тялото и подвижността на ставния апарат.
При лечението на ОП се прилагат рехабилитационни програми, които поради особеностите на заболяването трябва да бъдат строго персонализирани, като се отчитат обективното състояние на пациента и неговите коморбидности. Последствията от тежка остеопороза като гръбначни деформации, ограничена мобилност, фрактури и техните усложнения подлежат на продължителна и компетентна рехабилитация, а болката и инвалидността са във фокуса на физиотерапевтичните мероприятия през цялото време.
Навременната и професионално проведена рехабилитация освен че подобрява общото физическо състояние на засегнатите лица, допринася за повишаване на психоемоционалния тонус, качеството на живот и независимост в ежедневието, които са едни от важните приоритети на всяко едно лечение.
СЪДЪРЖАНИЕ
Рецензия от проф. д-р Валентина Маджова, д.м. ............................................ 5
Рецензия от доц. д-р Илия Тодоров, д.м. ......................................................... 7
Използвани съкращения..................................................................................... 9
Предговор......................................................................................................... 11
Въведение......................................................................................................... 13
Кратки исторически данни за остеопорозата................................................. 15
1.... Разпространение и епидемиология на
остеопорозата и свързаните с нея фрактури............................................ 17
1.1... Фрактури на костите вследствие на остеопороза........................... 17
2.... Анатомични и физиологични особености на
костната тъкан........................................................................................... 21
2.1... Костна тъкан – роля, структура и онтогенеза................................. 21
2.2... Роля на факторите, участващи в регулацията на
костния метаболизъм за формиране на здрава кост....................... 28
3.... Рискови фактори за развитие на остеопороза и
възможности за тяхното повлияване........................................................ 37
3.1... Неподлежащи на промяна рискови фактори за
развитие на ОП.................................................................................. 37
3.2... Подлежащи на промяна рискови фактори за ОП............................ 39
3.3... Рискови фактори, повишаващи фрактурния риск ........................... 47
4.... Класификация на остеопорозата, клинични и
диагностични особености......................................................................... 49
5.... Съвременни аспекти на лечението на остеопорозата ............................. 56
6. .. Физикални фактори – възможности за превенция и
лечение на остеопорозата......................................................................... 58
6.1... Средства на кинезитерапията, прилагани при
остеопороза....................................................................................... 59
6.2... Някои по-важни естествени физикални фактори,
намиращи приложение при остеопороза......................................... 78
6.3... Преформирани физикални фактори, прилагани с
успех при остеопороза...................................................................... 82
6.4... Ортезите в лечението на остеопорозата.......................................... 92
7. .. Изготвяне на рехабилитационна програма при
остеопороза................................................................................................ 97
8.... Ювенилна остеопороза............................................................................ 108
9.... Комплексен регионален болков синдром (синдром на Зудек).............. 111
10.. Профилактика.......................................................................................... 118
10.1. Първична профилактика ................................................................ 121
10.2. Вторична профилактика................................................................. 125
10.3. Третична профилактика ................................................................. 129
Заключение..................................................................................................... 133