Terminologia Latina Medicinalis
-
Код:ME00140
Учебник за медицинските специалности с образователна степен "бакалавър"
Латинският език e древен италийски език, говорен първоначално от племето Latini в областта Latium в Древен Рим, откъдето идва името му. Повлиян от езика на етруските и използващ като основа гръцката азбука, латинският се формира в средата на I хилядолетие пр.н.е. Наричат латинския език мъртъв, защото днес той не е национален език и не се говори в смисъла, в който се говорят съвременните езици, но на латински може да се говори. Езикът продължава да се използва в много области на човешкото знание и в частност – в медицината.
Европейската медицина е възникнала в Древна Гърция, като първите сведения за лечители са от 700 г пр. н. е. За баща на медицината считаме Хипократ от остров Кос (460 – 370 г. пр. н. е.). Естествено възниква въпросът как латинският език се превръща в език на медицината. Историята ни казва, че първите лекари в Древния Рим след завладяването на Гърция от Рим през 146 г пр. н. е. са били гърци. Естествено, езикът на медицината първоначално бил гръцки, но след като и римляни започнали да се обучават в изкуството на медицината, те постепенно създали медицинска терминология и на латински език. Едно от имената, които си струва да споменем, е Авъл Корнелий Целз (25 пр.н.е.- 50 г от н.е.), наричан латинизатор на медицинската терминология. Произведението му в осем книги „De Medicina” дава добри примери за създаването на терминология на латински език. Клавдий Гален (126 г. – 216 г. от н.е.) е римски лекар от Пергам, хирург и философ. Определян като най-задълбоченият изследовател в античната медицина, Гален има значителен принос в различни медицински области, като анатомия, физиология, патология, фармакология и неврология.
Медицинският латински е микроезик в рамките на класическия латински език. Той е преносител на термините със старогръцки произход в латински и в съвременните медицински езици, употребявани най-вече в езика на клиниката и патологиите. Латинските по произход термини се ползват в езика на анатомията. В езика на фармацията се ползват латински и старогръцки термини.
Авторите
Съдържание
Латинският език и медицината 5
Азбука. Произношение. Ударение 7
Основни елементи на медицинската терминология 14
Първо склонение 18
Словообразуване в езика на клиниката и патоанатомията 25
Второ склонение 30
Словообразуване – терминоелементи, съответстващи на
имена по второ склонение 36
Прилагателни имена по I и II склонение 39
Словообразуване – терминоелементи, съответстващи на
прилагателни имена по I и II склонение 43
Съгласувано и несъгласувано определение 44
Трето консонантно склонение 47
Словообразуване – терминоелементи,
съответстващи на имена по III консонантно склонение 56
Трето вокално склонение 59
Словообразуване – терминоелементи за съществителни по III вокално склонение 65
Трето смесено склонение 67
Словообразуване – терминоелементи, съответстващи
на имена по III смесено склонение 71
Прилагателни имена по III склонение 74
Сегашно деятелно причастие 81
Четвърто склонение 85
Словообразуване – терминоелементи, съответстващи на имена по IV склонение 91
Пето склонение 93
Словообразуване – терминоелементи за физически качества, количество, цветове, пространствено положение и числителни имена 96
Appendix I Gradus comparationis 102
Appendix II Declinationes Graecae 108
Appendix III Praepositiones 113
Латинско-български речник 118
Българо-латински речник 161
