Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход

Откакто съществува човечеството, се наблюдава една обща тенденция – стремежът на човека да проникне в същността на предметите и явленията, които го заобикалят, да разкрие взаимовръзките между тях. Обяснението на Вселената, от една страна, се съдържа в т.нар. ежедневно (масово) съзнание. Знанието за света дълго време се е „произвеждало” и съхранявало именно благодарение на ежедневното съзнание. В ежедневното съзнание много от нещата се приемат като даденост, безкритично. Много от съдържанието на познанието за света е суеверно, непроверено, но прието за вярно. За ежедневното съзнание голямо значение има авторитетът. Често налаганото знание може да има политически цели и самото знание произтича от тези, които имат властта. Типичен пример за това са тоталитарните държави.

През средните векове постепенно се заражда нов подход към изучаване на различните аспекти на Вселената, в т.ч. и към поведението и преживяванията на хората. Постепенно се появява специфична дейност, характерна за малък брой хора, която се подчинява на определени принципи и има за цел да даде т.нар. научно обясненине за предметите и явленията и техните взаимоотношения. Зараждат се науките, които се свързват с отделни аспекти на Вселената. Независимо от широкото поле на научните търсения, налице са общи особености, които разграничават знанието, придобито с научни методи, от знанието, придобито и съхранено чрез ежедневното съзнание. Психологията дълго време принадлежи към т. нар. естественонаучна област на знанието, т.е. развитието ѝ е на основата на позитивизма и естествено научната методология. Смята се, че науката, в това число и психологията, дава абсолютно достоверно знание за „обективната реалност“. В такъв смисъл се търсят универсални психични механизми и системи, които да обяснят човешкото поведение.
 

През ХХ век започва коренно преосмисляне в разбирането на науката и научното знание. Започна хуманизация на съвременната наука, като все по широко място в предметното поле на психологията заемат понятия като ценности, преживяване, смисъл и това се свързва все по-често с конкретната ситуация, предмет, събитие, културен контекст. Така все повече учени се разколебават, че има универсални норми и правила за психологично познание, чрез които да се изучи и разбере в пълнота природата на човека. Все повече реалността престава да се разглежда като универсум, който е построен по принципите на математическата логика. Реалността по-скоро е колаж, за изучаването на когото се изискват различни подходи и гледни точки. В такъв смисъл акцентът е върху социалното конструиране на знанието, като истината е по-скоро консенсус между хората.

В контекст на казаното по-горе, в монографията се прави опит да се представят възможните подходи и процедури за емпирични изследвания в психологията и научно обяснение на психичните феномени както от гледна точка на естественонаучния подход, така и от развиващата се тенденция на хуманизация на науката.
 

В първата част се представя кратка историческа ретроспекция на предпоставките за превръщането на психологията в наука, такава, каквато е днес. На базата на този анализ в следващите части на монографията се представят двата алтернативни към момента подхода за организиране и провеждане на емпирични психологични изследвания – количественият, базиран на естественонаучната методология, и качественият, базиран на хуманистичната парадигма. Те имат различна философска база, специфични процедури и възможности за анализ на психичните феномени, което кара различни изследователи и учени да ги противопоставят и малко или много да разглеждат несъстоятелноста на другия подход. В тази връзка е показано приложението им и се поставя ударение върху това, че на тях следва да се гледа не толкова като на алтернативи, колкото като на взаимно допълващи се подходи и възможност при комплексното им използване да се решават сложните задачи по изясняване на психичните феномени. За качествените изследвания е характерен непосредственият контакт между изследователя и изследваните в обичайната u1079 за вторите среда, комплексният анализ на ситуациите, широко използване на естествената жива реч на изследваните лица и по-жив език при описание на резултатите. Базата за планиране, организиране, провеждане на емпирични изследвания и анализиране на резултатите от тях е философският конструктивизъм. В тази връзка основната цел на изследванията е описание на целостта и разбиране на изучаваното явление, разкриване на структурата на преживяванията, на смисъла който има за конкретния човек или общност дадено събитие, ситуация, фрагмент от дейността им.

В монографията в отделни параграфи са описани принципите на качествените психологични изследвания, структурата на качественото изследване и основните методи за събиране на емпирична информация и анализирането ѝ в рамките на този вид психологични изследвания. След изясняване на същността, процедурите и възможностите за приложение на качествените психологични изследвания подробно е анализирана същността и на количествените изследвания. Предложено е описание на различните видове количествени изследвания – дескриптивни, корелационни, квазиекспериментални и експериментални. При представяне на количествените изследвания в психологията е спазена същата структура на изложението, както за качествените изследвания. Отначало са представени основните принципи, от които се изхожда при подготовката, планирането и провеждането на емпирични количествени изследвания и анализиране на резултатите от тях. База на количествените изследвания е философският позитивизъм и естественонаучната методология за научни изследвания. При количествения подход акцентът е върху предварително изработени модели на изследваното явление, хипотези и характеристики на обектите на изследване, предварително разработени схеми за анализ, дефинирани и операционализирани променливи и очаквания за взаимоотношенията помежду им. В резултатите от изследванията се описват логическите връзки между променливите, подкрепени със статистически факти и числа. Съществено място в монографията заема проблемът за структурата на количественото емпирично психологично изследване. Подробно са разгледани отделните стъпки на емпиричните психологични изследвания, теоретичните проблеми и практиката на осъществяването им. Изяснени са понятия, като: зависими и независими променливи, конкуриращи се променливи с независимите променливи, артефакти, операционализация на понятията, понятийно поле, модел на изследваното явление, емпирични индикатори. Подробно се разглежда проблемът за контрола над експерименталните условия, когато се провежда експеримент, етичните проблеми при набиране на изследвани лица и осъществяване на експерименталното въздействие. Изяснени са основните изисквания към изследователите в хода на планирането, осъществяването на емпирични изследвания и анализирането на резултатите от тях. Предложена е структура за публикуване на резултатите от психологичните изследвания. След това са анализирани възможностите на основните методи за коли- чествени изследвания и е направена класификацията им от гледна точка на дейността на изследователите. От тази теоретична база се преминава към разглеждане на възможни изследователски планове за осъществяване на експериментални психологични изследвания. Направен е подробен анализ на възможностите за контрол над експерименталните условия и способността за поддържане на валидността (вътрешна и външна) в определени рамки.

Посочени са много практически проблеми и особености при осъществяване на експериментални изследвания. Направен е анализ на възможностите за изследване на едно-единствено изследвано лице и сравнение между плановете за изследване на едно-единствено изследвано лице и груповите изследователски планове. В монографията са анализирани и някои специфични изследователски подходи – кроскултуралният и психогенетичният подход.

Подготвянето на монографията не беше възможно без съществената помощ, оказана ми от колеги, които, чрез обмяна на идеи и критика на отделните етапи от подготовка на текста, дадоха своя принос за осъществяване на идеята за анализ на подобна проблематика в обхвата, който всеки читател ще намери в монографията. В тази връзка не мога да не посоча проф. д.пс.н. Галя Герчева, доц. д-р Даниела Карагяурова, доц. д-р Петър Нешев, доц. д-р Даниела Андонова, д-р Маринела Петкова от ВСУ „Ч. Храбър”, проф. д.пс.н. Иван Александров от Медицински университет – Варна и д-р Виктор Добрев от Националния военен университет „Васил Левски“. Благодарен съм и на студентите от Варненския свободен университет, специалност „Психология”, с които споделях през последните години предлаганите в монографията идеи, за търпението им и отправените въпроси, накарали ме да преосмисля различни части от текста. Особена благодарност изказвам на тримата рецензенти на монографията – проф. д.пс.н. Людмил Георгиев, проф. д.пс.н. Георги Карастоянов и доц. д-р Бойчо Бойчев за конструктивната и градивна критика и съвети.

Монографията е предназначена за всички, които се интересуват от проблемите на научното (емпиричното) психологично изследване – научни работници, практикуващи психолози, педагози, преподаватели, докторанти и студенти по психология и педагогика.

Авторът
 

СЪДЪРЖАНИЕ
 

ПРЕДГОВОР . . 7

1. Кратка историческа ретроспекция на предпоставките

за възникване на психологията като самостоятелна

(емпирична) наука . . 11

2. За различните подходи за изследване в съвременната психология -

количествени и/или качествени изследвания в психологията . 21

2.1. Позитивизмът като база на количествените изследвания . 21

2.2. Конструктивизмът като база на качествените изследвания . 26

2.3. Валидност на психологичните изследвания . 29

2.4. За пресечната точка между количествените и качествените

изследвания . . 30

3. Принципи на качествените изследвания . . 37

3.1. Принцип на контекстуалната чувствителност . 37

3.2. Принцип за разбирането . . 38

3.3. Принцип за интерпретативната реконструкция . . 39

3.4. Принцип за рефлексивността . . 40

4. Структура на качествените изследвания . . 40

5. Качествените изследователски методи . . 45

5.1. Методи за събиране на информация . 45

5.1.1. Интервю (Качествено интервю) . . 45

5.1.2. Фокус-групи . . 47

5.1.3. Наблюдение . . 49

5.1.4. Текстови източници на емпирична информация . 52

5.2. Методи за анализ на информацията при качествените

изследвания . . 53

5.2.1. Контент-анализ (анализ на съдържанието)

и тематичен анализ . . 53

5.2.2. Дискурсивен анализ . . 57

5.2.3. Метод на обоснованата (базовата) теория (Grounded Theory) . 61

5.2.4. Наративен анализ (анализ на разказ) . . 62

5.2.5. Интерпретативен феноменологичен анализ . 64

6. Количествени психологични изследвания – видове . 66

7. Принципи на количественото психологично изследване . . . . . . . . .84

8. Структура (главни елементи) на количественото емпирично

психологично изследване . . . . . . 92

8.1. Формулиране на изследователски проблем, цели и задачи на

изследването . . . . . . . . . 92

8.2. Изясняване на понятийното поле и операционализация на

понятията . . . . . . . . . . . . . 93

8.3. Създаване на модел на изследваното явление . 94

8.4. Формулиране на работна(и) хипотеза(и) . 95

8.5. Планиране на процедурата по събирането на емпирична

информация . . 96

8.6. Подбор на обектите за изследване . . 96

8.7. Независими и зависими променливи . 97

8.8. Подбор на методи и методики за изследване . 99

8.9. Контролиране на условията за провеждане

на емпиричното изследване. Външни (конкуриращи)

променливи и артефакти . . 100

8.10. Изисквания по отношение на изследователя . 103

8.11. Изследваните лица – етични проблеми . 104

8.12. Обяснение на резултатите от изследването

(Обсъждане на резултатите от изследването) . 112

8.13. Обобщение и изводи от изследването . 113

8.14. Оформяне на труда от изследването . 113

9. Методи за провеждане на количествени психологични

изследвания . . 116

9.1. Неекспериментални методи

9.1.1. Метод на самонаблюдението (интроспекцията) . 117

9.1.2. Метод на наблюдението . . 118

9.1.3. Метод на психологичното интервю . . 121

9.1.4. Метод на тестовете . . 123

9.1.5. Метод за анализ на резултатите (продуктите) от дейността . 127

9.1.6. Метод на обобщаване на независимите характеристики . 127

9.1.7. Метод на анкетата . . 128

9.2. Експерименталният метод в психологията . 130

9.2.1. Истински (същински) експериментални планове . 135

9.2.1.1. План с предварително и последващо тестуване

и контролна група . . 135

9.2.1.2. План на Соломон за четири групи . . . 140

9.2.1.3. План с използване на контролна група и тестуване

след въздействието . . . . . 141

9.2.1.4. План с експериментална и контролна група

и превключване на режима в двете групи . 142

9.2.1.5. План за четири рандомизирани групи

и две експериментални условия . . 143

9.2.2. Квазиекспериментални планове . . 144

9.2.2.1. Експеримент по план на времевите серии . 145

9.2.2.2. План с еквивалентни времеви извадки . . 147

9.2.2.3. План с нееквивалентна контролна група . 149

9.2.2.4. План с множествени серии на измерване . 150

9.2.2.5. План с нееквивалентни групи и превключване на режима

в двете групи . . 151

10. Факторни планове . . 152

11. Планове за изследване на едно-единствено изследвано лице . 160

11.1. Корелационни планове за изследване

на едно-единствено лице . . 160

11.2. Квазиекспериментални планове за изследване

на едно-единствено лице . . 161

11.3. Истински експериментални планове за изследване

на едно-единствено лице . . 161

11.3.1. АВА и АВАВ планове . . . 161

11.3.2. Планове с множество времеви редове . 162

11.3.3. План с редуване на експерименталните условия . 163

11.4. Сравнение между плановете с едно-единствено изследвано

лице и груповите експериментални планове . 163

12. Кроскултурални изследвания . . 165

13. Психогенетични изследвания . . 171

Заключение . . . . . . . . . . . 174

Литература . . . .175