Рефрактивна хирургия на окото

Слепотата е била проблем за обществото от древната история. Продължителността на живота не е била дълга, но слепите хора са били достатъчно много, за да поставят пред учените в древни времена въпроса как да се преборят, макар и за малко зрение.

Някогашното „Reclinatio“ на мътната леща е водело до инфекции. Щастливците да виждат са били единици. Концепцията за отстраняване на прозрачната леща идва от Фукла и Филип Синт Фисик през 19 век. Харолд Ридли лансира идеята за вътреочни лещи, установявайки инертността на плексигласа за окото. По-късно Святослав Фьодоров започва да оценява прицелна оптична сила на вътреочните лещи. Интракапсуларната екстракция с различни инструменти отстъпва място на екстракапсулната такава. Келман въвежда концепцията за факоемулсификацията: емулсифициране на лещата с ултразвук и отстраняване на остатъците с иригация и аспирация. Идва времето на вискосубстанциите, задната капсулотомия с YAG лазер. След създаване на индустриално хирургичен комплекс от клиницистите и търговските компании се появяват операционните микроскопи, меки сгъваеми вътреочни лещи, апарати за изчисляване на оптичната им сила. Появават се първите факични, торични, акомодативни и мултифокални лещи.

Кераторефрактивната хирургия датира от 19. век. Ясно е, че отнемането на тъкан в централната зона на роговицата води до хиперметропизация (съответно корекция на миопия), а добавянето на тъкан там – до миопизация (съответно корекция на хиперметропия). Баракер започва да пише правилата на кераторефрактивната хирургия. Нито кератофакията, нито епикератофакията водят до предсказуеми резултати, но микрокератомът е създаден, автоматизираната ламеларна кератопластика е факт.

Между 70-те и 80-те години се появяват първите есхимерни лазери. Изследванията върху PRK след използване на ултравиолетовото 193 nm лазерно лъчение дават основание да се предположи, че с това може да се промени рефракцията на роговицата. Имената на Тео Зайлер и Маргарит Макдоналдс са свързани с PRK, а на Паликарис – с LASIK (лазер-асистирана ин ситу кератомилеза). Идва времето и на LASEK, Epi-K, Trans PRK. Прогресът в аберометрията води до създаване на wavefront технологията. Така се появява индивидуализиран аблативен профил.

През 1998 г. се въвежда процедурата крослинкинг (Cornеal Crosslinking), която бързо намира своето място. През 1997 г. се появява фемтосекундният лазер, който в началото се използва за изработването на флепа при LASIK, а по-късно с по-нови платформи и за корнеален стромален лентикул с рефрактивна цел (VisuMax, Karl Zeiss). Есхимерният лазер измества инцизионната кераторефрактивна хирургия, термо-кондуктивната кератопластика. Удовлетвореността от носенето на контактни лещи е 57%, а на тези, претърпели есхимерна процедура – 86%.

Авторите на тази монография имат огромен опит в рефрактивната хирургия на роговицата и лещата. Те първи започнаха LASIK процедурата в България през 2001 г., както и Cross-Linking технологията в комбинация с Тrans PRK при кератоконус.

Доц. д-р Тошо Митов, д.м.

Съдържание:

Предговор от доц. д-р Тошо Митов, д.м.
История на рефрактивната хирургия
Окото като рефрактивна система
Предоперативна подготовка.Подбор на пациентите
Клинична рефракция
Бинокулярно зрение
Акомодация и пресбиопия
Кератометрия и кератография
Пахиметрия и ОСТ на преден сегмент на окото
Офталмологичен статус
Болест на сухото око (DED)
Оптични аберации и аберометрия
Качество на зрението
Роговична рефрактивна хирургия
LASIК
Повърхностни процедури: PRK, LASEK, Epi-K, TransPRK
Фототерапевтична кератектомия (РТК)
Рефрактивна хирургия при деца
Kератоконус
Корнеален Крослинкинг(Corneal Cross-Linking или CXL)
Други индикации за Cross-linking
Комбинирани операции и зрителна рехабилитацияпри Кератоконус
Рефрактивна хирургия на лещата
Мултифокалност
Хирургична корекция на астигматизма
Избор на IOL и изчисление
Интраоперативни усложнения, компрометиращи рефрактивната хирургия
Постоперативни усложнения, компрометиращи рефрактивната хирургия