Последният еничар

Авторът

Реха Чамуроглу е роден на 20 август 1958 година. Начално образование получава в Анкара, а средно - в Истанбул, след което през 1968 година завършва история в Природоматематическия и литературен факултет на Университета „Богазичи“. Пише в различни печатни органи, преди всичко в списанията „Кара“, „Ефендимиз“, „Джем“ и „Нефес“ и работи в същите като ръководител. Женен е и има две деца. Издал е следните творби: „История“, „Хетеродоксия и Бабайтата“ (1990), „Бекташеството на еничарите и случаят Шеррие“ (1991), „Утринен вятър: „Енелхак“ бе казал Несими“ (1992), „Въртеше се: Възприятието за време при Бекташеството“ (1992), „Алевитството при променящите се условия“ (1992), „Проблемите на днешното Алевитство“ (1993), „Алевитството в 100 въпроса“ (без подпис, 1995), „Исмаил“ (1999), „Последният еничар“ (2000), „Двеиедно“ (2001), „Моментно закъснение“ (2005).

Книгата 

“Последният еничар” е романизирана история на Истанбул през 18 век. Разказва се за процеса на превръщане на пленения от еничарите руски поданик Петру в Саръ Абдуллах през най-интересния етап от историята на Истанбул и на Османската империя, наситен с мобилизации и войни, за същността и ролята на Бекташкия орден през последните години на еничарството.