Кондика на град Варна

Кондиката на град Варна е написана от Николай Савов от Варна и е оформена художествено от него. Подготвена е за печат от Марина Стайкова и Издателство СТЕНО, корекциите в текста са на Димитринка Енева, отпечатана е в печатница „Мултипринт“. За написването на Кондиката авторът е ползвал личния си архив, натрупан, докато е създавал предходните няколко книги за Варна, използвал е периодиката, събрана в Регионалния отдел на Библиотека „Пенчо Славейков“, както и архивни единици от варненския филиал на Агенция „Държавни архиви“ – София, от Централния военен архив във Велико Търново, документи от Националния военноисторически музей в София и от Военноморския музей във Варна, лични архиви на познати, непознати и приятели. Авторът на Кондиката благодари на онези щедри варненци, вписани в края на кондиката, които помогнаха финансово за нейното отпечатване

Така дошло и шестото столетие преди Христа, наречено Великата гръцка колонизация, когато моряците на най-храбрите гръцки острови – Йонийските,  акостирали с изящните си лодки в нашия залив, харесали го и смело се заселили на неговия бряг. Това, което основали, представлявало част от онова, което те най-добре познавали и носели със себе си – уменията на бляскавата и ненадмината средиземноморска цивилизация, омайната красота на нейния архитектурен ордер и съвършената анатомия на йонийския тетрахорд до-ре-ми-фа...


Хората, които живеели тук, харесали стремежа на гърците към красота и хармония, а колонизаторите харесали тяхното разнообразие. Те дали на селището името Одесос и само за стотина години го оформили като приказно красив град с мраморни къщи, павирани улици, великолепна канализация и обществени сгради с изящни фронтони, подпрени от йонийски колони, изваяни в деликатна хармония с геометричния строеж на вселената. Подобно песен на античен щурец по улиците на Одесос се носела гръцка реч, а в небесата над морския залив и над потъналия в зеленина мраморен град прехвръквали гръцките богове.
Няколко века по-късно с ръка, вдигната за поздрав към слънцето и към световната хармония, в Одесос влезли римляните и направили града своя колония, оставяйки свободата на неговите богове, оставяйки парите му, езика и предимствата на самостоятелен град-държава. Римляните помагали на Одесос, пазели го, строили пътища, вилни поселения, пищни бани и невиждани водопроводи, а улиците, площадите и театрите оживели от здраво стъпили на своите пиедестали почетни граждани, архонти и агонотети, пожизнени пентарси, излети от бронз или изваяни от мрамор.


И за да бъде пълна хармонията в този край на света, Бог изпратил Своя Син недалеч от елинските държави край езерото Генисарет, за да научи хората как да обичат ближния, как да различават доброто от злото и как да се грижат за спасението на душите си. През кратките години, определени от Отца Му за живот на земята, Исус Христос успял да посвети в Божествения промисъл дванадесет апостоли. После посветил още седемдесет. След това от първите дванадесет призвал най-първия – Андрей Първозвани, избрал и един от седемдесетте – апостол Амплий, и ги изпратил към Одесос. Те пристигнали в града ни, апостол Андрей продължил на север, а апостол Амплий станал първият християнски епископ на Одесос. Три години по-късно той заминал за Рим, а през следващите 3–4 века християните от Одесос изградили с вяра чудни черкви и базилики, населили околните плата с манастири и параклиси, добавяйки още каменна музика към гръко-римската архитектура на града.
Именно там – в манастирите и черквите на първите християни и по домовете си – всеки, който можел да чете и пише, продължавал започнатото от старозаветните пророци и от новозаветните апостоли – да записва  всичко, което се случва в християнската общност, в държавата и сред Божията природа. Да записва дните, в които Бог им праща радост или наказание или неочаквано изпитание, да записва онова, което непременно трябва да научат неговите внуци и правнуци.


Пишел кондика. Така се нарича този тип животоописание, макар някъде да го наричат записна книга или дефтер, или кодекс.
Град Варна не е имал своя кондика, може би поради дългите столетия, в които християнството е трябвало да оцелява и да осигурява защита на членовете на своите общности, да осигурява приемственост на своите привички и чак тогава да започне да описва отминаващите дни. От онова време са останали главно фамилни кондики, изписани най-вече на няколкото последни празни страници на семейната библия или по белите полета на Евангелията на Светите Апостоли. Останали са и кондики на някои от черквите и манастирите наоколо, на малките епархийски общности и на отделни личности и четенето на тези писания представлява неизмеримо удоволствие.


Настоящата кондика на град Варна има същата скромна задача, каквато са имали кондиките, писани през вековете преди нея – да опише и подреди дните, в които Бог е пратил нещо по-специално на нашия град и което времето е решило да пропусне милостиво през смазващата тежест на своите столетия. Нужно е да се знае, че тези дати и събития са вписани тук не толкова за да оформят някакъв официален летопис на града, колкото да направят онова, което кондиките правят повече от две хилядолетия – да опазят случките, които са впечатлили изписващия кондиката и хората около него или общността, в която той най-често се движи. В името на тази именно задача, преди да бъдат описани, дните и събитията бяха оглеждани търпеливо, с много внимание да не би да бъде преместен някой ден там, където той никога не е бил, или да се изпише събитие, несвързано с мястото на Варна, и така да се разместят  пластовете на времето около града ни.


Затова може да се каже, че събраните тук столетия, години, месеци и дни имат за цел да помогнат на варненеца да завърти калейдоскопа на отминалото време, да попадне в пъстрия вихър на събитията и да прелети с лекота над миналото на нашия  град, такова, каквото го е видял и подредил с труд и прилежание авторът на тази книга. Надявам се този вихър да се случва дълго време и да донесе радост на всеки, който вземе книгата в ръце, разгърне нейните страници и се зачете в кондиката на град Варна.

Николай Савов