Болката в контекста на психичните разстройства
-
Код:KS4762
Връзките между хроничната болка и психичните разстройства са не само биологични, а и психологични. За това оценката на влиянието на психичните аспекти е важна предпоставка в диагностиката и лечението на хроничната болка. Независимо дали болката се изявява преди или след психичното разстройство, се изисква ефективно лечение, осигуряващо нормално функциониране и благополучие на пациентите.
Психиатричните аспекти на болката не се изчерпват само със симптомите на психогенната болка, на парасуицидното (самонараняващото) и суицидното поведение. Те са също важна част от психосоциалните фактори на хроничната болка, които имат водеща роля за прогнозата на пациента. Макар депресията да се счита за най-честата психична коморбидност на хроничната болка, практически тя може да се съчетае с всяко едно психично разстройство.
Независимо дали болката се изявява преди или след психичното разстройство, се изисква ефективно лечение, осигуряващо нормално функциониране и благополучие на пациентите. Вариациите във взаимовръзките между хроничната болка и психичните разстройства се определят от индивидуалните отговори на болка. Те зависят и се влияят от взаимодействието между личностни и ситуационнни фактори, което налага персонализирано управление на хроничната болка.
Връзките между хроничната болка и психичните разстройства са не само биологични, а и психологични. За това оценката на влиянието на психичните аспекти е важна предпоставка в диагностиката и лечението на хроничната болка. По тази причина съвременните разбирания са насочени към прилагането на мултидисциплинарен подход, който позволява излизане от биомедицинската рамка на проблема. Ролята на психиатъра и психолога представляват важна част от цялостния пъзел за намирането на ефективни решения за справяне с болката. Идентифицирането на психичните нарушения и тяхното лечение се свързва с намаляване на болката и на суицидния риск и с подобряване на психосоциалното функциониране на пациентите.
Интегрирането на психиатъра в мултидисциплинарната оценка и лечение на хроничната болка среща редица затруднения, поради съществуващата стигма в обществото по отношение на хората с психични разстройства и на прегледите с психиатър. През годините на моята специализация и работа като психиатър малък брой пациенти са насочвани за лечение в психиатричен стационар или са потърсили помощ във връзка с оплакване от болка, придружена от психична симптоматика. Повечето от тях съм консултирала в соматичните отделения. За това обученията на здравните специалисти за психичните аспекти на болката може да бъде от полза за подобряване на общественото мнение за психиатричните консултации на пациенти с оплакване от болка. Друга улесняващ интегрирането на психиатричната помощ подход е психологичната консултация. Участието на психолозите е важно както за оценката на емоционалните и когнитивни фактори, поддържащи хроничната болка, така и за прилагането на психотерапевтични интервенции за тяхното управление.
В България мултидисциплинарните програми за лечение на болката са слабо застъпени. Кратките срокове на клиничните пътеки за диагностика и лечение на хроничните заболявания, свързани с болката, са насочени предимно към медикаментозно повлияване на острото състояние, но не и към управлението на поддържащите болката психологични фактори и психопатологични симптоми. Един от начините за следването на съвременните тенденции в лечението на болката е осъзнаването на нуждата от качествена психологична помощ в соматичните клиники, което да доведе до въвеждането на психотерапията като рутинен терапевтичен подход. Освен от получаване на подкрепа и разбиране, пациентите, преживяващи хронична болка, се нуждаят и от оптимистични перспективи за своето бъдеще, което може да стане, чрез изграждането на адаптивни модели за справяне с болката в хода на психотерапията. Друга важна предпоставка е добрата колаборация между специалистите, ангажирани с лечението на болката. Консултацията с психиатър е нужна не само в случаите на психогенна болка, на натоварващи и трудни пациенти или при оформен суициден риск, а много преди поведението на пациента да стане проблемно и опасно за самия него.