Всички пътища са отворени

За авторката

Родена е в Цюрих през 1908 г. в богатото аристократично семейство Шварценбах-Виле. Баща ѝ, фабрикантът Алфред Емил Шварценбах, е производител на копринени платове и един от най-големите доставчици на коприна в света. Майката на Аннемари, Рене Шварценбах-Виле, е дъщеря на генерал Улрих Виле и графиня Клара фон Бисмарк и е внучка на граф Фридрих Вилхелм фон Бисмарк. Семейство Виле-фон Бисмарк е близко с много германски и швейцарски интелектуалци, сред които Конрад Фердинанд Майер, Готфрид Келер, Франц Лист, Арнолд Бьоклин, Теодор Момзен и Рихард Вагнер.

Учи в частен девически пансион, а след това във висше девическо училище. През 1927 г. постъпва в Историческия факултет на Цюрихския университет. През 1928 г. заедно с братовчедка си заминава за една година в Сорбоната, където посещава лекции по история, философия и психология. През есента на 1929 г. се завръща в Цюрих. През 1931 г. завършва университетското си образование с докторска работа на тема "История на Горен Енгадин през Средновековието и ранното Ново време, като по този начин става първата жена от фамилията Шварценбах-Виле, която получава научна степен. По същото време тя публикува първите си журналистически статии и започва литературната си дейност, като написва първия си роман Приятелите на Бернхард

След дипломирането си заминава за Германия, отначало в Мюнхен, където се запознава с Ерика Ман и брат ѝ Клаус, децата на писателя Томас Ман; след това в Берлин, където с новите си приятели се потапя в бохемския живот от началото на 30-те години. Това е и времето на първия ѝ опит с морфин. Отношенията на Шварценбах с майка ѝ са много обтегнати, отчасти заради антифашистката ѝ позиция. След 1933 г. някои от членовете на семейство Шварценбах-Виле симпатизират на Швейцарския фронт, който се застъпва за сближаване на Швейцария с националсоциалистическа Германия, а приятелският кръг на Аннемари Шварценбах включва множество еврейски и политически емигранти от Германия.

През 1932 г. Шварценбах планира пътуване с кола до Персия заедно с Клаус и Ерика Ман и приятеля от детството на Ман, художника Рики Халгартен. Вечерта преди пътуването, на  май, Рики, страдащ от депресия, се застрелва в къщата си в Утинг на Аммерзее. За Шварценбах това е първата пряка среща със смъртта.
През 1933 г. заедно с Ерика Ман участва в създаването и развитието на антинацисткото кабаре Пфефермюле. След разрив с майка си, тя самата отчасти води живот на емигрант и пътува в различни страни, често заедно с Клаус Ман, чието литературно списание в изгнание “Ди Замлунг“ тя подкрепя финансово. През 1933 г. Аннемари Шварценбах заминава на първото си журналистическо пътуване в Испания заедно с фотографката Мариане Бреслауер. През същата година тя пътува до Персия. След като се завръща в Швейцария, през 1934 г. тя пътува до Москва, където заедно с Клаус Ман участва в първия Всесъюзен конгрес на съветските писатели.

През 1935 г. се омъжва за френския дипломат хомосексуалист Клод-Ашил Кларак в Иран. След като получава дипломатически паспорт, тя пътува в чужбина. Завръща се от пътуванията си и публикува своите пътни бележки и снимки в германски опозиционни списания, а след това се бори с нарастващата си зависимост към морфина. Подлага се на продължително лечение в рехабилитационна клиника в Алпите, където завършва романа си "Щастливата долина". През 1937 г. тя прави проучване в Москва за книгата си за швейцарския алпинист Лоренц Саладин, който умира година по-рано след изкачване на Хан Тенгри в Киргизстан. През юни 1939 г. заедно с швейцарската писателка Ела Майар пътува по суша до Афганистан през Истанбул, Трабзон и Техеран със своя Форд V8 91A Deluxe. Пристигайки в Техеран, те се озовават на дипломатически прием, където Аннемари се влюбва в неизлечимо болната от туберкулоза дъщеря на турския посланик. Няколко дни по-
късно момичето умира, а Аннемари изпада в депресия, предизвикана от наркотици (историята е обект на книгата "Смърт в Персия". Когато новината за избухването на Втората световна война достига до Техеран, Ела оставя болната от пневмония Аннемари при Клод-Ашил Кларак и продължава пътуването си сама. След това Аннемари Шварценбах заминава за САЩ, където в Ню Йорк отново се среща с брата и сестрата Ман. Там се запознава с писателката Карсън Маккълърс, която се влюбва безумно в Шварценбах. Тя не отвръща на чувствата ѝ, но остава приятелка с Маккълърс по време на престоя си в САЩ и пише няколко положителни рецензии за дебютния роман на Маккълърс "Сърцето е самотен ловец".

На Шварценбах се налага да се подложи на лечение в САЩ заради пристрастяването си към морфина, тежката депресия и опитите за самоубийство. След посещението на съпруга си в Тетуан през юни 1942 г. Шварценбах се завръща в Швейцария. На 7 септември 1942 г. тя катастрофира в Енгадин с велосипеда си и получава тежка травма на главата, от която умира на 15 ноември след погрешна диагноза и последвало лошо лечение. Между 1933 и 1942 г., Шварценбах написва освен книгите си 365 статии и прави 50 фоторепортажа за швейцарски, немски и някои американски вестници и списания.