Пътят към другия бряг

„Знам ли колко дълъг ще е пътят ми до другия бряг?“ С този въпрос завършва романът. И се опитва да отговори на много други, които изпълват живота на човека. Тази родово-биографична сага всъщност трудно може да бъде сместена в рамката на конкретен жанр. Защото това е разказ за едно пътуване в пространството и времето – от бащиния дом в Колибите през Истанбул, та до нивите край едно село. Пътуване през съдбовни за България исторически моменти, в които Георги е въвлечен през живота си във всеки един от тях.

Разказ автентичен и концентриран, разкриващ пред нас отминали бит, обичаи, човешки взаимоотношения. И същевременно така необходим ни днес с ценностите и морала си. Това е и пътуването на човешката душа от земното към безкрайността на Вселената, лутането сред изконните въпроси на Битието – „Кой съм аз, какво е Времето? В сънищата, в спомените, в мечтите ли е то всъщност...“

И не бива да се учудваме, че Георги се пита: „Но кой всъщност съм Аз, който гледа тялото си?... И коя точно част от цялото съм Аз?... Не съм ли Аз Душата на тялото? Щом мога да летя сред звездите, не съм ли Аз част от Вселената?

Не съм ли Аз дихание, прашинка, миг от Вечността?“ И в края на дните идва обобщението: „Ала вече съм любопитен да разбера какво има там – от другата страна...“ Нека заедно с Георги преминем по пътя на живота му, нека усетим
дъха на историята и да проследим една съдба, в която със сигурност ще видим и много от нашата родова памет. За да стигнем до днешния бряг.

Ангелина Бакалова е родена през 1957 г. в град Варна, където живее. Завършила е Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, специалност „Българска филология“. Има издадени три самостоятелни книги с поезия – „Череши в джоба” (1994 г.), „Далече от Едем” (2017 г.) и „Небе за бели врани“ (2023 г.) – редактор и издател Елка Няголова. Включена е в антологиите „Прашец от полски макове”, издание на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, „Реката и Третият бряг, „Хлеб наш насущний...”, „Любовта – солта на живота“ – издания на Славянска академия. Член е на Славянска литературна и артистична академия. Удостоена с полския паметен медал „Барбара Юрковска. Градина на поезията“.