Компютърна томография в офталмологията

Въведение
Компютърната томография (КТ) е визуализиращ метод, който използва рентгенови лъчи, за да покаже образи на избрани планове от тялото на пациента.
Орбитното съдържимо е идеална структура за изследване чрез КТ поради голямата разлика в коефициентите на възприемане между очен булб, мускули, нерви, артерии и вени на орбитата (около 30 HU) и ретробулбарната мастна тъкан, която заобикаля тези структури (-100HU). Диференциацията на тези тъкани, варираща в диапазон на около 130 НU, е функция на пространствената резолюция. 
Първата компютъртомографска система, използвана за медицински цели, е конструирана от Godfrey Hounsfield през 1971 г. За периода оттогава до наши дни технологията на КТ бързо се усъвършенства както по отношение качеството на образа, така и по отношение намаляване времетраенето на създаването му. Единодушно е мнението на учените, че КТ е най-високото постижение на образната диагностика след откритието на рентгеновите лъчи през 1895 г. 
Натрупаният световен опит показва, че КТ дава много ценна информация при диагностиката на редица очни заболявания. Българската офталмология досега се е ползвала сравнително рядко от големите възможности на КТ. Настоящата книга е написана от офталмолог и е предназначена за офталмолози. Желателно е този съвременен метод да заеме подобаващото му се място в развитието на българската офталмология.

Съдържание

Въведение
Развитие на компютърната томография
Компютъртомографска диагностика при спешни орбитни състояния
Компютърна томография при фрактури на орбитата
Компютърна томография при пенетриращи наранявания с чужди тела
Компютърна томография при травми на очната ябълка без чуждо тяло
Компютърна томография при еднокринна орбитопатия
Компютърна томография при възпалителни, съдови и заболявания на зрителния нерв
Компютърна томография при интрабулбарни и орбитни тумори
Оценка на пригодността на компютърната томография за диагностика на очните заболявания посредством критериите за валидизация
Приложения