Учебникът е първа книга от издателската поредица "Навигация", подготвена от преподаватели от катедра "Корабоводене" на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" - Варна. Съобразен с програмата за обучение във висшия курс по корабоводене, той представя фундаменталните понятия и определения в съвременната навигация и по същество е въведение в дисциплината.
Структурата, текстът и цялостната концепция на изданието са съобразени с установените от международната практика принципи на обучение на мореходците. В съответствие с терминолoгичния английски език, обслужващ световното корабоплаване, точно са възпроизведени формулировки и дефиниции като от съображения за удобство, е въведено допълнително графично изразяване (курсивиране) на съответствията им в българския език.
Конкретните примери, контролни въпроси и приложения, както и обширната библиографска справка на изданието, правят същността му практически достъпна за самоподготовка не само на курсантите и на студентите от специалност "Корабоводене" във ВУЗ, специалистите от военноморския и търговски флот на Република България, но и за всички, които се интересуват от навигацията.
Въведение
Навигацията е централна и водеща дисциплина в цикъла от корабоводителски науки. Наименованието й произлиза от латинската дума „navigatio" и означава: 1. Мореплаване, корабоплаване. 2. Наука за корабоплаването. 3. Времето, през което е възможно плаването в море, океан и река.
Предмет на навигацията като наука са методите и средствата за безопасно и с най-малки загуби на време и материални средства водене на кораба от една географска точка до друга. В този смисъл нейни основни задачи са осигуряването на точното преместване на кораба по зададена траектория и точното му извеждане в даденаточка в определено време по най-изгоден за конкретните условия начин.
Успешното и надеждно решаване на тези задачи се осигурява от:
- избора на безопасен и изгоден път;
- следването на избрания път като се ползват показанията на различни прибори, с отчитане на техните поправки и възможни грешки и като се изчислява пътят и контролира мястото на кораба с помощта на визуални, радиолокационни, хидроакустически, оптикоелектронни и радио-наблюдения на брегови, подводни и спътникови обекти.
В процеса на развитието на корабоплаването, от навигацията, съвместила цикъл корабоводителски дисциплини, се формират и отделят няколко клона:
- лоция, представяща различните навигационни пособия и навигационните условия и оборудване на морските пътища и морските басейни;
- мореходна астрономия или морска астронавигация, с предмет определяне на мястото на кораба и поправката на компаса с използването на небесни светила;
- технически средства за корабоводене, с помощта на които се изчислява пътят на кораба и се определя неговото място.
Навигацията тясно взаимодейства още с теорията за управление на кораба при маневриране в теснини, в пристанища, при плаване в ледове и в различни хидрометеорологични условия, при разминаване с други кораби.
Решаването на големия кръг от сложни и разнообразни навигационни задачи се основава на използването на изводите на други естествени науки - математика, геодезия, картография, хидрография, хидрология, метеорология и география.
Редица навигационни школи трактуват навигацията като изкуство за водене на кораба, тъй като макар да е точна научно-приложна дисциплина, тя диалектически съчетава теорията с вековния практически опит на корабоплаването.