Писмено-езиков поглед върху древните българи

Историята на държавите от Древния изток знаем по писмени паметници, прочетени с възродени йероглифни, клинописни и азбучни писма. В скалните църкви на Мурфатлар през 1957 г. намират 60 надписа с древнобългарското писмо с повечето му древни знаци. Идентифицирано днес, то сочи, че до 945 г. при създадена от Преславската школа в 921 г. азбука кирилица България пази древното си писмо, индоевропейски брат-близнак на древноиндийското, знак за наш кушански и тохарски (котрагски) клонове в Бактро-Индийския регион от по-стара българска индоевропейска цивилизация, открита през XX в. по писмени следи в Кашгария, наречена условно «тохарска», с два клона - народа кашгари «тохари».
Търсихме се под име българи на изток, а там сме скрити зад два феномена. Феномен първи: «име българи в Азия няма!». Българе, българи (бъл, друг, чужд), чуждестранци, народи от «другата страна» на Каспийско море - кушанската, се наричат в Кубан в 354 г. първите преселници кушани и котраги.