Червено кадифе

Всички ние, малко или много недолюбваме съветите. Те ни засипват оттук и оттам, от тоя и оня, по всяко време.
С тази книга се включих към “тоя и оня”, за да отправя към Теб, любезни Читателю, един съвет, рискувайки да навлека недоволството Ти.
Когато решиш да сториш добро, хубаво си помисли!
По-лошо е да искаш да го направиш и да не го изпълниш, отколкото изобщо да не си го пожелавал.
Защото Лукавият си няма друга работа, освен да ти подхвърля едно от друго по-примамливи оправдания защо си спрял. Но нямя да ти напомни, че грехът си е грях и рано или късно се заплаща. Животът ме убеди в това.  Не че не искам да сторя добро.  Не искам да спра насред пътя. Там някъде, между перото и хартията, витае моята изстрадана гледна точка. Ако тя не е стигнала до Теб, не Те моля за извинение. То е равносилно на снизхождението Ти.
Напротив, ще посрещна всяка Твоя критика с разбиране и благодарност.
Защото ние с Теб, Читателю, сме една добре изпитана и доказана с времето литературна симбиоза. Не е ли така?