Изминаха десетилетия от отпечатването на първото издание на „Фармакогнозия" за студенти по фармация. През това време учебникът беше водещ в изготвянето на учебните програми и на обучението по фармакогнозия на хиляди студенти по фармация. Първото издание до голяма степен превърна тази учебна дисциплина от описателна биологична наука за макро и микроскопските белези на лечебните растения и получаваните от тях билки и я утвърди като експериментална с приноси от фундаментален характер.

Навлизането на фитохимичните изследвания бележи нов етап в развитието на фармакогнозията, чрез разкриване на причините, на които се дължат лечебните им свойства, т.е. до изучаване на биологичноактивните вещества в тях. Поради това на тях беше отделена най-значителна част от обема на първото издание. Второто издание на учебника продължава тази тенденция към изучаване на обектите от гледна точка на постиженията на съвременното развитие на фармакогнозията. За тази цел то е преработено и допълнено. Най-същественото от преработените детайли се отнася до номенклатурата на разглежданите обекти.

Въведени са европейските начини за названията на растителните субстанции (дрогите, билките). Имената на тези обекти са съобразени с изискванията на Европейската фармакопея. Латинските наименования на билките (дрогите) са трансформирани съгласно стандартите на Европейската фармакопея. За тези от тях, за които има монографии във фармакопеята е посочен и номера на монографията според последното 11-о издание на Европейската фармакопея, напр. Verbasci flos. Цвят от лопен (Ph. Eur., 11 № 1853). Съществена е промяната в названията на растителните субстанции, или по-старото название дроги, което е заменено с точното българско име „билки“. Названието „растителни субстанции“ замени името „дроги“ от 2006 г., когато се промени българското законодателство в съответствие с европейското и е заложено в Закона за „Лекарствата и аптеките в хуманната медицина“.

Авторът възприема и заменя по-нататък в изложението на учебника термините „растителна субстанция“ и „дрога“ с „билка“. Билки е законовото определение на термина „дрога“ според „Закона за лечебните растения“ (ЗЛР), в който е дадена точната дефиниция за билка. Променени са и някои латински наименования на видове и семейства съобразно съвременното ниво на растителната систематика, таксономия и номенклатура. 

Разгледани са същите 20 групи природни съединения, като за всяка се посочват данни за химичния й строеж, класификацията, разпространението, свойствата, биогенезата, методите за изолиране и доказване, действието и приложението, и връзката между химичния строеж и фармакологичната активност, а също до рубриките за билките (растения, билка, химичен състав, действие и приложение). Почти всички групи природни съединения, са допълнени с нови данни за химичния им строеж и фармакологичното им действие. Като примери могат да се посочат новите данни за най-важните първични метаболити, каквито са въглехидратите, липидите и белтъците.

Въглехидратите са допълнени с данните за новото систематизиране на слузни вещества, съобразно физиологичните им функции и фармакологичното им действие. Описани са полизахариди с имуномодулиращо действие и са въведени нови билки, получени от видове на род Echinacea.

Липидите са допълнени с новите характеристики на мастните киселини, каквито са омега-мастни киселини като есенциални (незаменими) за човека омега 3, омега 6 и омега 9 мастни киселини и тяхната важна биологична роля.

Белтъците са допълнени с новата самостоятелна група биологичноактивни вещества на „Растителни антимикробни пептиди (AMPs)“. Разширен е разделът на „Протеини“ и са описани нови продукти, съдържащи склеропротеини.

С нови данни са допълнени и разделите на вторичните метаболити като фенолните съединения, стероидите, терпените, етеричните масла, смолите и балсамите, алкалоидите и др. Особено това се отнася за разделите на терпените, етеричните масла, смолите и балсамите и най-вече до използването им в козметични и парфюмерийни продукти и различните им начини на приложение.

В изданието са отразени и най-върховите достижения на преподавателите и изследователите от катедрите по фармакогнозия и фармакология при Фармацевтичния факултет на МУ – София. Резултатите от проведените проучвания в областта на флавоноидите и сапонините в тези катедри са със значителен научен принос и са отразени в публикации, повечето от които са намерили отзвук в научната литература с десетки, а някои и стотици цитирания. В литературата към учебника са цитирани някои от тях.

2. Липиди (мазнини, тлъсти масла, восъци и други липоиди)
2.1. Твърди и меки мазнини
2.2. Течни масла
2.2.1. Неизсъхливи масла
2.2.2. Полуизсъхливи масла
2.2.3. Изсъхливи масла
2.3. Простагландини
2.4. Масла със специфично действие
2.5. Липоиди (мастноподобни вещества, восъци)
2.6. Фосфолипиди
3. Пептиди, протеини и протеиди
3.1. Аминокиселини
3.2. Пептиди
3.2.1. Полипептидни хормони
3.2.2. Токсични полипептиди
3.3. Растителни антимикробни пептиди
3.3.1. Цистеини (AMPS)
3.3.2. Тионини
3.3.3. Дефензини
3.3.4. Растителни липидни трансферни протеини
3.4. Протеини
3.4.1. Продукти, съдържащи склеропротеини
3.5. Протеиди
3.5.1. Гликопротеиди
3.5.2. Хромопротеиди
3.6. Ензими (ферменти)
4. Органични киселини в растенията
4.1. Алифатни киселини
4.1.1. Монокарбонови киселини
4.1.2. Дикарбонови киселини
4.1.3. Хидроксикарбонови киселини
4.1.4. Алициклични киселини
4.2. Ароматни киселини
4.3. Хетероциклени киселини
5. Гликозиди – обща характеристика