Изследване на липофилността на биологично активни компоненти с HPLC методи

Максималната ефективност на биологично активните субстанции се проявява при специфични условия за всяка една от тях. Тези условия зависят от различни характеристики на обкръжаващата веществата среда и осигуряването им пряко влияе на качеството на лекарствените продукти. Такива характеристики са pH на средата, водното съдържание, присъствието на други допълнителни вещества, които оказват влияние върху разтворимостта, пенетрацията и стабилността на биологично активните компоненти.

Познаването на физикохимичните характеристики на биологично активните вещества може съществено да спомогне за определянето на оптималните условия за приложението и съхранението им. Такива характеристики са техните дисоциационни константи (pKa, pKb) и липофилност. Дисоциационната константа на веществата, рКа (рКb) и параметърът на липофилност (log P) са важни физикохимични параметри и познаването им е от фундаментално значение за широк набор от приложения в различни изследователски области. Данните за стойностите на тези параметри при различните условия могат добре да лимитират условията на приложение на биологичноактивните вещества и така да се обезпечи техният оптимален ефект.

Високоефективната течна хроматография се използва за определяне на дисоциационната константа на веществата, рКа (рКb) и параметъра на липофилност (log P) от сравнително неотдавна, но резултатите са много близки с резултатите, получени с широко използваните за целта методи на активни субстанции във фармацевтичното производство. Методът на високоефективната течна хроматография се е доказал като надеждна алтернатива на съществуващите и използвани за целта аналитични техники и употребата му е все по-честа. Независимо че се използва като алтернативен, в случаите, когато лекарствените вещества са с ниска разтворимост или в малки количества, методът на високоефективната течна хроматография е незаменим и използването му се предпочита пред утвърдените за целта методи. Характеризира се с яснота и надеждност на резултатите [1][2].

Бързото и точно определяне на липофилността има фундаментално значение за процеса на разработване на нови лекарства, тъй като е свързано със свойствата на абсорбцията, разпределението, метаболизма, екскрецията и токсичност (ADMET) на потенциалното лекарствено вещество [3]. Добавянето на допълнителни компоненти, които да предпазват лекарствения продукт от неблагоприятните въздействия, на които той е подложен, често се налага при производството на различни лекарствени форми. Тези допълнителни вещества могат да изпълняват няколко различни функции: да предпазват продукта от микробиологично замърсяване, да предотвратяват нежелани химични процеси или
да стабилизират хомогенността на вече готови продукти (хелатообразуващи агенти при течните лекарствени продукти), както и да стабилизират pH средата и др. При лекарствата тези вещества се обединяват под наименованието стабилизатори, а при храните – консерванти.

Използването на стабилизатори в лекарствените продукти се регламентира от здравното законодателство и те подлежат на контрол, тъй като спадат към групата на така наречените рискови (опасни) за здравето вещества [4]. Правилно подбраните стабилизатори предпазват максимално биологично активните вещества от нежелани промени под действието на различни фактори, а подборът на условията за тяхното приложение обезпечава оптималния им лечебен ефект.

Съдържание:

Списък на използваните съкращения
I. УВОД
II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ 
III. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР
1. Биологично активни вещества
1.1. Получаване, разпространение и приложения
1.2. Метаболизъм
1.3. Токсикологични аспекти
1.4. Биологично действие 
1.5. Методи за анализ 
1.6. Липофилност. Индекс налипофилността
IV. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ЧАСТ
1. Експериментална постановка 
V. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
VI. ИЗВОДИ 
VII.ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 
VIII. ПРИЛОЖЕНИЕ